За младите българи ще става все по-трудно да учат в чужбина А КАКВА Е СИТУАЦИЯТА С БЪЛГАРСКИТЕ ВУЗ?

Все по-трудно ще става за българските зрелостници да следват в чужбина. Обратно на нашите университети, които с всяка година облекчават правилата си за прием, чуждите висши учебни заведения, особено най-елитните, затягат все повече изискванията пред желаещите да получат тяхна диплома.

Това е един от изводите от тазгодишната кандидатстудентска кампания на висшите училища зад граница, отчитат от консултантска къща „Дарби“. Иначе, интересът остава традиционно най-силен към обучение в Англия, Германия и Холандия, като се увеличават предпочитанията на младежите ни към инженерните специалности.

Интересът на младежите ни към университетите в Англия, където годишно заминават по около 1800 българи, остава непроменен дори и след Brexit, отчитат консултантите, пише в. „Сега“. „Миналата година имаше стрес заради атентатите, но тази година нещата се успокоиха, особено след заявката на английското правителство да запази субсидията, която дава на чуждестранните студенти за заеми за покриване на таксите за обучение“, коментира Благовеста Евтимова от консултантската фирма.

По думите ѝ обаче университетите в Обединеното кралство, особено най-добрите, са започнали да затягат условията за прием. Досега е имало условен прием или т.нар. „типична оферта“ със зададени условия, чието изпълнение гарантира почти сигурно постъпване в дадения вуз. Все повече висши училища обаче въвеждат минимални изисквания – за успех, за допълнителните тестове и др., покриването на които на практика не означава нищо.

„Критериите се завишават, а конкуренцията става по-силна“, обобщават ситуацията консултантите. Оттам припомнят, че за закъснелите кандидати за обучение в Англия все още има шанс, тъй като традиционно след 15 януари вузовете обявяват в кои специалности продължават да приемат документи. Таксите на Острова са между 7000 и 9000 британски лири.*

Подобна е картината и в Дания, където се наблюдава задържане на интереса, въпреки че там висшето образование е безплатно.

Тази година датското правителство обвързва план-приема в университетите с реализацията на трудовия пазар и с нуждата на икономиката от определен тип кадри, което на практика принуждава някои вузове да обявят нулев прием за дадени специалности. Поради тази причина и правилата стават по-строги – изискват се определен брой часове по дадени предмети, определени резултати, конкретен профил от средното училище и др.

За сметка на това пък Швеция либерализира приема на международни студенти, въвеждайки доста повече бакалавърски програми на английски език.

Холандия, заедно с Англия и Германия, остава сред най-предпочитаните от българите страни за придобиване на висше образование.

Младежите ни, привлечени от холандските програми на английски, разумните такси от по 2000 евро и качественото образование в страната на лалетата, стават все повече, като се забелязват две тенденции – увеличава се интересът към приложните науки, както и към по-практически насоченото образование, позволяващо започване на работа още към трети-четвърти курс.

Иначе най-масовите специалности, които учат българските студенти в чужди университети, остават компютърните и икономическите специалности, сочат анализите.

Последните години се забелязва нарастване на интереса към компютърните и инженерните науки, както и към гражданското и автомобилното строителство, което се избира и от все повече момичета. Психологията, правото, журналистиката и комуникациите пък се радват на постоянен интерес.

А КАКВА Е СИТУАЦИЯТА И С БЪЛГАРСКИТЕ ВУЗ?

Почти 15 000 места в университетите остават празни

Държавата орязва парите за обучение по медицина, финансира педагозите и инженерите

Източник: Actualno.com


* БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Таксите на Острова са в повечето случаи 9250 британски лири за учебната 2017/2018 година.

Европейските студенти във Великобритания-финансиране поне до 2020 г. Европейско образование: Все повече университети в чужбина затягат условията за прием, коментират консултанти

До 2020 г. е подсигурено финансирането на европейските студенти  във Великобритания, независимо от референдума, заяви Благовеста Евтимова –  експерт в консултантската къща „Дарби“, представяйки новостите в приема за кандидатстване за 2017 година в университетите в чужбина.

На 22 септември 2016 г. британското правителство взе решение за финансирането на випуск 2017, за да има обезпечаване с кредити, каза Евтимова, цитирана от БТА. Тя увери, че първокурсниците, които ще започнат да учат във Великобритания през септември-октомври 2017 г., могат да са спокойни, че през целия период на обучението си ще могат да разчитат на британските заеми и на шотландските субсидии за покриване на обучението.При таксите в британските университети това е голямо облекчение, защото не е финансиране от банков тип, а е държавна субсидия, заяви консултантът.

„Сумите по тези заеми се връщат, само когато студентите работят при доход поне от 21 хил. лири годишно, независимо къде се трудят. Това означава, че ако 30 години тези суми не се върнат, те се опрощават – това е държавно субсидиране“, обясни Благовеста Евтимова. Тя отбеляза, че изтече срокът за приоритетно кандидатстване в британските университети за прием през септември 2017 г., но закъснелите кандидати все още имат шанс. Всяка година след 15 януари университетите обявяват в кои специалности ще продължи приемането на документи.

От 2011 г. насам средно между 1650-1800 български студенти на година се записват в британски университети, като общият им брой за 2015 г. е бил 6195, което ни отрежда 9-то място сред държавите от ЕС, отчетоха образователните консултанти.

Сега е средата на кандидатстудентската кампания за 2017 г. не само за Великобритания, но и за всички европейски държави.

Холандия продължава да е една от най-търсените страни за българските кандидат-студенти, защото има много програми на английски език в почти всички области, каза образователният консултант Кристина Семковска. По думите й „в Холандия има сравнително разумни такси и разумни разходи за живот на студентите“.

Учебната такса за 2017/2018 година е 2006 евро, като тази такса е за всички университети в Холандия, а разходите за живот са средноевропейски, каза Семковска.Тя отбеляза, че повечето от българските студенти, които се увеличават непрекъснато в Холандия, се насочват към университетите по приложни науки. Тези университети предлагат на студентите теория, практика и стаж, като по този начин те могат да работят още докато учат. Така студентите се реализират на трудовия пазар в Холандия още в трети-четвърти курс. Най-елитните университети в Холандия имат по-високи изисквания към кандидат-студентите – за успех, за резултати по определени предмети, искат също допълнителни тестове по математика или интервюта по скайп.

През 2014 г. в Холандия е имало 2024 български студенти, записани в държавните акредитирани университети и програми. Това ни нарежда на 7-мо място сред страните с най-много студенти в Холандия, като на първите места по брой на чужди студенти са Германия и Китай. Около 1200 от българските студенти са избрали холандските университети по приложни науки, а малко над 800 наши студенти се предпочели изследователските университети.

В Германия университетите са класически, технически и за приложни науки. През 2016 г. почти 506 000 са първокурсниците в Германия, а според статистиката от 2015 г. българските студенти в страната са били 6739. За последните пет години средно по 1500 български студенти на година се записват в немски университети.

Дания и скандинавските страни винаги са се радвали на интерес заради липсата на такси за обучение на студентите, въпреки че в тези държави стандартът на живот е по-висок, каза Кристина Семковска.

Тя отбеляза обаче, че в Дания кандидатстването става по-трудно в последните години, защото вече се проследява каква е реализацията на студентите от различни специалности и университети.

Все повече кандидат-студенти започват да се ориентиран към Швеция, която предлага повече програми на английски език в университетите си, каза Семковска. Тя уточни, че Швеция е либерализирала режима си за прием и се очаква страната да привлече повече чужди студенти. Програмите на английски език вече са над 800.

„Френските университети отказват масово да предлагат програми на английски език, а френският език не е основен сред българските кандидат-студенти“, коментира Кристина Семковска. Какви специалности ще се търсят през 2017 г.?

И през 2017 г. отново компютърните и икономическите специалности ще имат най-много кандидат-студенти в университетите в чужбина, но има и засилен интерес към инженерните специалности и към естествените науки, съобщиха образователните експерти.Великобритания все още е най-предпочитана за обучение от българските кандидат-студенти, но Холандия и Германия вече не й отстъпват по интерес, коментираха експертите.Вече много от университетите в чужбина затягат условията за прием и разширяват процедурите и изпитите си.

Източник: chernomore.bg

EU след Brexit и изявлението на Тереза Мей 26% от българите биха гласували страната да напусне ЕС

Каква ще бъде съдбата на EU и в частност на студентите в чужбина и желаещите да продължат с образование във Великобритания или друга Европейска държава? Това са въпроси, които все по-често си задаваме след Brexit, а те стават особено актуални и след вчерашното изявление на Тереза мей за „ТВЪРД“ Brexit, но нека отбележим все пак миролюбивия тон от страна на Мей, както и желанието й за изграждане на стабилни отношения с ЕС, след като Великобритания напусне съюза.


Нека погледнем към едно изследване на “Галъп интернешънъл“ за нагласите след Brexit сред 15 европейски страни от края на 2016 година.

България остава една от най-проевропейски настроените страни, показва изследване на “Галъп интернешънъл“ за нагласите след Brexit сред 15 европейски страни. Според резултатите гласуването на Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС) през юни 2016 г. на практика няма почти никакво влияние сред повечето европейски държави.

Допитване на социологическата агенция веднага след британския вот през лятото за това колко българи биха гласували страната да излезе от ЕС, ако имаше референдум у нас, показа, че искащите напускане са 25% срещу 75% за оставане. Сега, в края на годината, тези дялове са съвсем сходни (26% биха гласували България да напусне ЕС). За сравнение, в края на 2015 г. делът на искащите напускане беше 18%.

„Покачването от 18% на 26% сочи известно разколебаване в подкрепата за ЕС, но като цяло структурата на мненията остава с очевиден превес на оставането в ЕС“, коментират от Галъп.

По-рано през 2016 година „Галъп интернешънъл“ публикува данни, според които доверието в ЕС у нас е в най-ниската си точка поне от влизането на България в Съюза. Това обаче не променя факта, че като цяло доверието в ЕС остава високо, особено на фона на доверието в българските институции.

Данните показват още, че хората у нас с по-високо образование и доходи са и по-позитивно настроени към ЕС. Заедно с това сред привържениците на левицата по традиция е чувствителен евроскептицизмът, но дори и сред тях той не успява да надделее.

Какви са нагласите в други европейски държави?

Делът на хората в Германия, Франция и Белгия, които биха гласували тяхната страна да напусне ЕС, е спаднал през последните 12 месеца. В Швеция и Дания също значително по-малък процент биха гласували страната им да напусне, в сравнение с преди година.

Обратно, във Финландия и Гърция се наблюдава известно увеличение на желаещите напускане на Евросъюза – във Финландия от 24% на 40%, и в Гърция – от 38% на 46%. В Италия през изминалата година бяха регистрирани сериозни настроения за напускане на ЕС и осезаем ръст на евроскептичните нагласи. Сериозният дял се е запазил и сега и даже изглежда по-чувствителен – от 40% в края на 2015 г. до 42% сега.

Ирландците и испанците (по 20% гласували в полза на напускане) са най-проевропейски ориентирани сред всички изследвани страни.

Респондентите във Великобритания бяха запитани как биха гласували, ако се проведе втори референдум. 54% от тях заявяват, че предпочитат страната им да остане част от съюза, докато 46% са на противоположното мнение (а през миналата година бяха 54%).

А донесе ли Brexit във Великобритания оптимистични нагласи за бъдещето на страната?

Изследването показва, че 48% от респондентите във Великобритания, вярват, че страната им се движи в правилна посока (оценка, която през последните три години традиционно е била около 33%). Оптимистичните нагласи са най-разпространени в Ирландия (62%) и в Исландия (57%).

Усещането в по-голямата част от европейските страни обаче е, че посоката, в която вървят, не е правилна. Най-съществено се вижда това в Гърция (89%), Франция (82%) и Италия (79%).

„През 2016 година основите на ЕС бяха разклатени. Нагласите в Гърция, Италия и Финландия биха създали допълнителна несигурност на пазарите. Но това, което действително се откроява в нагласите на европейските граждани, е тяхното категорично мнение, че страните им се движат в грешни посоки (най-видимо в Гърция и Франция). Това прави почвата за десните популистки партии плодородна“, коментира изпълнителният директор на “ORB International” Джони Хийлд.

От своя страна изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов отбелязва, че българите продължават да са сред ентусиазираните спрямо ЕС страни в Европа.

„Дори сега, когато подкрепата за Съюза изглежда разколебана, еврооптимизмът остава преобладаващ у нас“, коментира той.

Какви са алтернативите за образование във Великобритания и другите Европейски страни, за близките години?

Средно 6 хиляди българи на година избират да започнат да учат или да продължат висшето си образование във Великобритания, пише БТВ.

Как брекзит би променил живота им?

„Възможно е много европейски студенти да трябва да напуснат страната, не заради правителствената политика, но заради факта че няма да има толкова работни места”, коментира Янис Караянис, председател на финансовото общество в топ университета „Куин Мери”.

Притеснения има и у преподавателите. Ели Гатева води курсове по европейски науки. „Важно е какви ще са правата и възможностите ми за реализация, така че не бих изключила възможност да помисля за други по-добри опции”, споделя тя.

България е на девето място по брой на студенти от ЕС в Обединеното Кралство. Брекзит няма да е единственото предизвикателство пред университетите – обсъжда се промяна, с която да падне таванът на таксите на таксите, който в момента за бакалаври е 9 хиляди паунда на година.*

Очакванията все пак са при отпадане на възможностите за кредитиране на студентите от ЕС, много от вузовете да отворят фондове за стипендии.

Великобритания продължава да бъде водеща дестинация за висше образование и тази година. Холандия е другата европейска държава, към която се насочват нашите студенти.

*Бележки на редактора:

1.Към момента в повечето английси ВУЗ таксата за 2017/2018 година е обявена и е в рамер на 9250 британски паунда. 

2. За 2017/2018 е потвърдено финансирането на EU студенти, в това число и българските с т.нар. Student Loan за покриване на таксата за обучение в Британските ВУЗ. 

Източник: Интернет

 

Конкурсът на Медийна група „Черно море“ на тема „Защо да остана във Варна?“ ще продължи до края на януари, заради удължената ваканция на учениците До 31 януари изпращайте есета за Конкурса на Медийна група Черно море

Ако мислите творчески и иновативно, или просто искате да споделите своето мнение по темата, до 31 януари 2017 година можете да изпращате своите произведения, придружени от снимка на автора и кратко представяне (три имена, училище, клас, възраст и телефон за връзка) на имейл адрес media@chernomore.bg.

В Конкурса са поканени да участват, с есе по темата, всички ученици от 8 до 12 клас от училищата в гр. Варна.

Всички есета ще бъдат публикувани във вестник „Черно море“ и на сайта на Информационна агенция „Черно море“, www.chernomore.bg, в раздел „култура“.

Разбира се за най-талантливите, написали най-интересните, грамотни и иновативни произведения, ще има и специални награди:

За класираният на І-во място – телевизор, осигурен от магазин Home Max

За ІІ-ро място – спа уикенд за цялото семейство в четиризвездния Хотел & СПА Азалия, наградата е осигурена от „Свети Свети Константин и Елена холинг“ АД

За ІІІ-то място – професионално избелване на зъби, осигурено от Дентален център Фармадент

Ще има и много специални награди, осигурени от Фондация „Св. Св. Константин и Елена“, от организаторите и от медийните партньори на конкурса.

Всички участници ще получат и специални грамоти от Медийна група „Черно море“, а всяко училище, което има свои представители в Конкурса, ще получи и своята „видеовизитка“ в телевизия „Черно море“.

 Произведенията ще бъдат оценявани от компетентно жури, в състава на което са включени уважавани представители на варненските медии.

Председател на журито е управителят на Медийна група „Черно море“ – г-жа Нася Атанасова.

В края на месец януари, в ДКС Варна, на официална церемония ще бъдат връчени наградите на победителите в Конкурса.

Събитието ще бъде заснето и ще се излъчи в програмата на телевизия „Черно море“.

Очакваме ви!

РЕГЛАМЕНТ ЗА УЧАСТИЕ:

  1. Право на участие имат всички варненски ученици от 8 до 12 клас, изпратили есе на тема „Защо да остана във Варна“, на имейл адрес media@chernomore.bg, до 31 януари 2017 г.
  2. Есето трябва да е с дължина до 2 стр., шрифт „times new rom“, кегел 12. Есета с по-голям обем няма да се разглеждат.
  3. Оценяването в конкурса преминава през два етапа:

І етап – оценка от публиката. На този етап публикуваното на сайта на Информационна агенция „Черно море“, www.chernomore.bg, произведение трябва да събере най-малко 50 споделяния в социалната мрежа Фейсбук, за да може да премине за оценка на ІІ етап.

ІІ етап – оценка на журито. Жури в състав от 7 представители на варненските медии ще оценява преминалите І етап есета с оценки от 1 до 10. След отпадане на най-високата и най-ниската дадена от журито оценка, всяко произведение ще бъде оценено със средно аритметично от останалите пет оценки. При две абсолютно равни оценки журито взима решение за класирането на произведенията с гласуване.

  1. Материалите се изпращат придружени от снимка и кратка визитка на участника (три имена, училище, клас, възраст и телефон за връзка).
  2. Анонимни материали или такива, които са подписани само с малко име, или липсва някой от посочените атрибути на визитката, ще имат срок от 72 часа, да отговорят на изискването. В противен случай губят право на участие в конкурса.

Четете още:

Теменуга Калчева: Защо да остана във Варна?
Илиян Кънчев: Защо да остана във Варна?
Десислава Цолова: Защо да остана във Варна?
Миглена Танчева: Защо да остана във Варна?
Десислава Василева: Защо да остана във Варна?
Станислава Иванова: Защо да остана тук? Нямам развитие тук!
Иванна Иванова: Защо да остана във Варна?
Камелия Панайотова: Защо да остана във Варна?
Радостина Желязкова: Защо да остана във Варна?
Георг Начев: Защо да остана във Варна?

Източник: infovarna.com

Югозападният университет с нови магистърски програми Започна кампания за обучение срещу заплащане по магистърски програми за летния семестър

Югозападният университет „Неофит Рилски“ започна кампания за обучение срещу заплащане по магистърски програми за летния семестър.
Срокът за подаване на документи е от ДНЕС, 16 януари до 10 февруари, казаха от Ректората.

Кандидатите трябва да имат завършена бакалавърска или магистърска степен и среден успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от добър 4.

Завършилите образователно-квалификационна степен „Професионален бакалавър“ могат да се обучават само в същото професионално направление със срок на обучение 4 семестъра.

Магистърските програми, изискващи конкурсен изпит по английски език,  са „Лингвистични аспекти на чуждоезиковото обучение“ и „Английски език и антропология на Югоизточна Европа“ – само кандидатстващите от специалност Българска филология.

За участие в класирането, кандидатите следва да са положили изпита с успех не по-нисък от мн.добър 4.50.

Завършилите висше образование в чужбина, подават заявление за признаване на придобито образование, най-малко два месеца преди обявените срокове за подаване на заявление за кандидатстване за магистърски програми.

Източник: blagoevgrad.topnovini.bg